Благородни метали - Сребро

Свойства на среброто

Среброто е химичен елемент, преходен метал, с пореден номер 47 в периодичната система на елементите. Химичния знак е Ag, който идва от латинското наименование argentum. Известни са 2 стабилни изотопа 107Ag и 109Ag и още 28 радионктивни изотопа.

Среброто е с бял цвят и красив метален блясък. Спада към групата на благородните метали. То има най-високата топло и електропроводимост сред металите. Има висока способност за отразяване на светлината, само алуминият го превъзхожда в това отношение. Има най-ниското контактно съпротивление от всички метали. При висока температура се изпарява и парите са  едноатомни и със син цвят.

Среброто е доста меко и ковко и може да се обработва механически, но все пак е по-твърдо от златото и по-меко от медта. Може да се изкове лист с дебелина около 0,002 mm, който пропуска светлина със синьозелен цвят, или от 1 g сребро може да се изтегли жица, дълга около 21 m. Леенето на чисто сребро е невъзможно, тъй като подобно на медта в стопено състояние то разтваря значителни количества въздух, респ. кислород, който при застиването се отделя и разкъсва втвърдената повърхност. Неговите сплави обаче могат да се леят.

При подлагане на високо налягане и температура в присъствие на кислород се окислява. Сероводородът го атакува дори и в следи, при което повърхността почернява вследствие образуването на Ag2S. На това се дължи потъмняването на сребърни предмети, когато са стояли на въздуха дълго време или пък са били внесени в минерални бани, миришещи на сяра. Когато имаме сплав от 80% Ag и 20% Pd, тогава почерняване не става. Неокисляващи киселини, като например солна киселина, разредена сярна киселина и други не действат на среброто, но то се разтваря в азотна киселина, както и в гореща концентрирана сярна киселина. Основите не действат на среброто дори ако са в стопилка. Почти всички метали го изместват в елементарно състояние от водните разтвори на неговите соли, например

2Ag + Cu -> Cu + 2Ag.

Физически характеристики

• плътност 10.49 g/cm3
• температура на топене 961,78 °C
• температура на кипене 2162 °C

Сплави на среброто

Тъй като среброто е меко, най-често се използва сплавено с други метали и обикновено с мед. Сребърните сплави се употребяват за приготвяне на укрешения, сребърни монети и др. Съдържанието на среброто в сплавта се изразява в проба или титър. Тя показва колко части сребро се съдържат в 1000 части сплав. Среброто се сплавя с много метали, включително и с живака.

Сплав от 92.5% сребро и 7.5% мед се ползва в бижутерията (sterling silver 925). Използват се и сплави с германий.

Разпространение

Среброто понякога се среща в самородно състояние, но най-често във вид на съединения с други химични елелменти, като например Ag2S, аргентит; AgCl, рогово сребро или кераргирит; Ag3[SbS3], прираргирит; Ag3[AsS3], прустит и др. Много често се явява като примес към някои сулфидни руди, но най-вече на галенита – PbS под формата на Ag2S. В този случай се говори за среброносен галенит. Съдържанието му в морската вода възлиза на около 0,001 g/m3.

.

Добив на сребро

Когато рудата е Ag2S или AgCl, тя се обработва по подходящ начин с NaCN, при което се получава Na[Ag(CN)2]. Тази комплексна сол се подлага на електролиза, при което среброто се отлага на катода. Но най-често то се получава от среброносния галенит, когато неговото количество не е по-малко от 0,02 %. Преди всичко става обогатяване на Ag на сплавта олово-сребро, което се използва евтектикумът на системата, който лежи при 304° и 2,5 %. Това обогатяване е предположено от Патисон и често се нарича “патисонизация”. От евтектичната сплав Ag се отделя по следните два начина:

Купелация, при която сплавта се стапя на купели, където Pb се окислява до PbO, който, стопен, се всмуква в порите на купела, а Ag като неокислимо остава свободно.

Вторият начин - среброто се изолира от цинк-сребърната сплав, като цинкът се отдестилира. Полученото сребро се рафинира по електрохимически път.

Използване на среброто

Главната употреба на среброто е като скъпоценен метал. В миналото много държави са ползвали среброто като паричен стандарт и са секли сребърни монети.

Обикновено се ползва сплав със съдържание на сребро 92,5%, примесено с мед. Бижутата и сребърните изделия обикновено се правят от тази смес известна още като sterling silver. Някои бижута се покриват с тънък слой чисто сребро или родий, които придават по-блестящ вид.

От среброто и сплавите му се правят още сервизи, полилеи, монети и медали, акумулатори, огледала, свещници, чаши и др. Посребряват се медни, месингови и други предмети.

Среброто действа антисептично. Сребърните йони унищожават болестотворните бактерии, които се съдържат във водата. За лекуване на рани се използва „сребърен памук“ и „сребърна марля“, предварително напоени със сребърен нитрат и изсушени (Ag+ имат дезинфекционно действие).

Ако поставим сребърна пластина в хранителна среда на някоя бактериална култура, бактериите се унищожават. Казва се, че среброто проявява олигодинамично действие. То е присъщо и на други метали - злато, мед и други. Специално за среброто това негово действие се използва във фармацията за приготвяне на редица препарати, намиращи приложение в медицината.

Основното положение, на което е изградена фотографията, е светлочуствителността на сребърните соли AgBr и AgCl. Светлочуствителният слой на фотографските плаки и филми представлява емулсия от AgBr в желатин, която за да повиши светлочувствителността си се оставя да узрее при подходящи условия.

При излагането на фотографската плака на светлина AgBr се разлага до елементарно сребро, и то пропорционално на силата на светлината. В общи черти механизма на фотохимичния процес е следният: при облъчване на сребърния халогенид се емитират електрони и при това в нарастваща степен в реда AgJ-AgCl-AgBr. По всяка вероятност протича двуетапен процес. При това образът, очертан от отделилото се сребро, не се вижда и затова се нарича латентен или скрит. За да стане латентния образ видим той се проявява. Проявяването става в тъмна стая с вещества, които по начало действат редукционно. При това редукционния процес по скорост е пропорционален на експозицията на светлината. Тъй като плаката е още светлочувствителна (в нея се намира още непроменен AgBr), тя се фиксира като се промива с фиксаж.